Popular
Заобикаляне на проблема в двойката – триангулиране
Системната теория подчертава това, че двойките не съществуват в социален вакуум и винаги има трети човек (или трети елемент – домашен любимец, мобилен телефон, алкохол, свръх-ангажимент в работата и т.н.), който участва по значим начин в отношението помежду им, особено когато съществува напрежение. Концепцията за триангулация означава, че трети човек може да бъде включен в отношението между двама като начин за разреждане на ескалиращи конфликти или тогава, когато отношенията са емоционално отчуждени.
Когато е триангулирано детето, то дори може да развие симптом (вкл. психосоматичен, поведенческа опозиция или свръх-емоционалност, напр. плач за “дреболии”). В случая с по-големи деца това могат да бъдат поведенчески симптоми (напр. да има противообществени прояви, училищен провал или да играе ролята на черна овца). Симптомът (независимо дали поведенчески или психосоматичен) “спасява” двойката от необходимостта да погледне и да заговори за отношенията помежду си и, в по-дългосрочен план, от дилемата да се раздели или да остане заедно, но с променени отношения – и при двете алтернативи обаче, да приеме неизвестността. Така проблемът в отношенията бива заобиколен, а механизмът на триангулация запазва хомеостазата на системата (определена конфигурация в отношенията, близост и дистанция между семейните членове, определени от грижата около симптома, често неудовлетворяващи, но познати и затвърдени модели на комуникация). Фокусът на семейните членове е върху симптома, а семейната система не се придвижва по жизнения цикъл, т.е. отношенията не се преструктурират спрямо новите житейски етапи. Като затворен кръг – симптомът поддържа настоящите отношения, а настоящите отношения поддържат симптома.
В нашата култура един предаван през поколенията модел на триангулация в отношенията е въвличане на член на някое от родителските семейства в отношенията в двойката (напр. тъща, свекърва…) под формата на свръх-загриженост и близост между родител и дете. Възможно е свръх-загрижеността да е към внуче. “Цената” може да е този трети (той или тя) да бъде обвинен, че е причина за проблема на двойката. От своя страна прекалената близост майка-син, майка-дъщеря и т.н. “е обслужвала” конфликта или дистанцията в партньорските отношения в родителското семейство. Според някои автори в школата на комуникациите заобикалянето на проблема води до създаване на семейно правило за това как биват решавани проблемите (конфликтите в двойката), което, от своя страна, също означава предване на правилото през поколенията.
18.04.2018
