Popular
Детето и разводът на родителите (Част 1)
Статията е подготвена за платформата “Child Protection Hub for South-East Europe” в контекст на обсъждания със специалисти от социални услуги на случаи на семейства с високо-конфликтни разводи.
www.childhub.org
януари, 2017
Разводът е нормативен преход по жизнения цикъл на семейството и не е патология. Той може да се превърне в нездравословен, когато са налице определени условия. Семействата, преживяващи раздяла имат специфични нужди докато минават през процес подобен на траура и скърбенето. Много от тях преживяват високо ниво на стрес и объркване, което абсорбира енергията им и прави трудно справянето с неща, с които до тогава са се справяли ежедневно. При много семейства конфликтите продължават дълъг период от време докато отношенията ерозират. Процесът на траур е описан като поредица от фази, които партньорите трябва да преработят по свой начин и със свое темпо, докато възвърнат личната си автономност и капацитет да създават нови интимни отношения. Тези фази включват шок, отричане, протест, отчаяние и, накрая, приемане. Юридическата раздяла е емоционално болезнен период за партньорите, защото всяка процедура става повод за изразяване на враждебност и проиграване на конфликтните модели. С нея раздялата, обаче, не приключва. Емоционалната раздяла в най-добрите случаи трае още няколко години. Едва след това човек е способен да интегрира развода в своя продължаващ живот, така че той да не се намесва и да не определя новите отношения, които всеки от бившите партньори създава.
Децата и разводът на родителите
Фазите на емоционална реакция у децата са подобни на тези при възрастните. В допълнение обаче, ако детето не бъде адекватно подкрепено да изскърби своите загуби, неговият капацитет да създава отношение на привързаност бива поставен на риск в дългосрочен план. Най-общо казано децата преживяват гняв, страх, безпокойство, тъга и самота. Освен това, те преживяват конфликт на лоялност към двамата родители. Децата искат и имат нужда двамата родители да участват в живота им. Дори когато единият родител не е наоколо, той присъства символно в ума на детето. Децата имат нужда да запазят положителен образ за всеки един от родителите си, защото това впоследствие става част от техния идентитет и самооценка. Освен това, те имат нужда да изградят позитивна представа за своята роля в отношенията – като обичани и нямащи вина за начина, по който родителите им се чувстват или за промяната, през която семейството преминава.
Нездравословна реакция при раздяла
При всяка загуба се отключва траурна реакция. При развод човек губи чувството за сигурност, губи отношение, което е част от неговата самооценка, прекъсват сексуалните отношения. Партньорите претърпяват финансови загуби и губят целия досегашен контекст, свързан с дома, децата, социалните кръгове. Първата фаза на траурната реакция е отричане на реалността. Застиването на тази фаза се определя като патологична реакция. На поведенческо ниво това може да се изрази като водене на безкрайни дела за имоти или за попечителство над децата. Когато един от бившите партньори е застинал във фазата на отричане, той може всячески да пречи на другия партньор да изгради нови интимни отношения и да конструира ново семейството, като например продължава да проиграва конфликтни ситуации. При подобна реакция някои родители може да превърнат детето в “оръжие” за наказание на другия. Процесът на траур у семействата бива затруднен от юридическите процедури, които често се оказват вредни за много двойки, които сякаш се опитват чрез юридическо решение да разрешат емоционални отношения. Основната емоция е гняв и желание за отмъщение, подхранена от адвокатските игри, при които изходът от войната трябва да бъде “спечелил родител” и “загубил родител”. В тази война става недопустимо човек да се докосне до своето чувство на тъга и да скърби. Човек може да има система от рационални аргументи за оправдаване на собствените действия, но няма връзка със сложните нюанси на емоциите. Ако изобщо си го позволи, досегът до чувството на тъга може да бъде облекчаващо преживяване. То би означавало човек да е чувствителен и състрадателен към себе си, към детето си, към последствията на своите действия върху детето си, към чувствата на бившия партньор. Но също би означавало край на юридическата война.
Последици върху психичното здраве на децата при ВРАЖДЕБНИ разводи
Те могат да се появят, когато единият родител прави така, че неговите собствени чувства да нарушават естествения процес на скърбене у детето. Това става чрез емоционално манипулиране, чието послание забранява чувството на обич към другия родител и развитието на връзката на детето с него, като в същото време насърчава отхвърляне на другия родител. Тези послания могат да бъдат директно изказани или намекнати в общуването с детето и околните. Могат да имат формата на непреднамерено подхвърлени негативни коментари, а понякога на активно “промиване на мозъка” на детето с намерение да се изгради негативен образ за другия родител и замени любовта към него с омраза. При втория вариант на помощ идват версии за другия родител като некомпетентен, злоупотребяващ или социално провален (“алкохолизиран”, “дрогиран”, “с леко поведение” и т.н.). Децата се опитват да си обяснят промяната и защо техните родители няма да бъдат повече заедно. Колкото по-малки са на възраст, толкова по-лесно и безкритично ще приемат това, което им се казва. Така, когато са при майката, ще говорят това, което им казва майката, а когато са при бащата, това, което им казва бащата. Това създава перфектна ситуация за родителя, който е заседнал в своите емоции да увлече в тях възприятията на своето дете. Колкото по-дълго децата живеят в конфликтна среда и разминаващи се версии за случващото се и отношенията, толкова по-трудно те биха могли да удържат своя вътрешен конфликт на лоялност към двамата родители. Това е болезнено преживяване и може да бъде емоционално блокиращо. Децата може да започнат да изграждат както негативен образ за себе си, така и за света като враждебен и манипулативен. Те самите се научават да бъдат неавтентични, за да се справят с възприемания от тях враждебен свят. Така тези деца стават уязвими към развитие на различни психично-здравни проблеми: разстройства на настроението, занижен самоконтрол върху емоциите и тревожни разстройства (вкл. пост-травматично стресово разстройство). Като по-големи те са уязвими към развитие на поведенчески разстройства (затруднения в социалните взаимоотношения, оттегляне от общуване или враждебно, агресивно поведение към хора и животни, срив в училищните дейности, антисоциални прояви, употреба на наркотици и т.н.). Враждебността в отношенията става основа за развитие на проблеми при детето. Разбира се, много отношения в широките системи (разширено семейство, училище, спортен клуб и др.) имат роля и могат да повляят на развитието на детето. Никога не може да се направи пряка връзка между отношенията при развода на родителите и последващото развитие на проблеми в дългосрочен план, защото много отношения оказват влияние в живота на детето, но враждебните отношения при развода със сигурност създават риск за психичното здраве на детето.
Как промяната да не бъде вредна за децата
Добър вариант е (колкото и труден и понякога невъзможен) детето да продължи да поддържа здравословни отношения с двамата родители. Родителите трябва да бъдат подпомогнати от своето близко обкръжение или от специалисти да извадят детето от конфликта. Те трябва да бъдат подкрепени да изработят и предоставят на детето консистентна история, с непротиворечиво обяснение за развода, представяща ролята му по неутрален и позитивен начин. Историята трябва да бъде адекватна за възрастта на детето. Повечето деца изпитват чувство за вина за развода на родителите. Много родители дават на децата си такова обяснение, че експлоатират чувството за вина. Рискът при това е, то да развие чувство за безпомощност, тъй като ситуацията е високо травматична. Детето трябва да бъде подпомогнато да разбере в такива случаи, че разводът се случва между възрастните; това променя семейната система, но няма общо с родителстването на другия родител и с правото на детето да обича и да бъде обичано от двамата си родители. Чрез консултиране родителите могат да постигнат договаряне за това как ще се практикуват родителските права. Като всяка ситуация на криза, разводът може да се превърне в уникален източник на учене за себе си и отношенията, както и контекст на взаимна подкрепа между хора с преплетени житейски пътища.
Ключови теми при консултирането на семейства преминаващи през развод
Във фазата на интензивни емоции, свързани с раздялата важи много повече подходът на кризисните интервенции, отколкото терапевтичният. В същото време фокусът върху цялата семейна система трябва да бъде запазен. Това означава, че освен интензивното емоционално преживяване на индивидите в разделящата се двойка, процесът трябва да отчита преживяванията на членове на разширеното семейство, роднини участващи в отглеждането на детето, нови партньори, членовете на реконструираните семейства (ако има такива), членове на новите домакинства (вкл. сиблинги, съжители, други роднини). Разводът е трансформация на всички връзки в семейната система и като всяка трансформация изисква време, специфично за отделните семейства. Един модел за кризисна интервенция със семейства идентифицира шест характеристики на семейната система, които се трансформират при кризисна ситуация: роли, граници, комуникация, правила (процес), цели и ценности. Според него, оценяването на функционирането на семейната система и как кризисната ситуация трансформира различни конфигурации в системата е важна отправна точка за успех на кризисната интервенция.
Роли – може би най-видимата характеристика. При криза те често биват размити или се изпълняват по неконсистентен начин. Едно типично разместване на ролите при развод е дете да заеме ролята на отсъстващия родител. В нашата култура съществува изразът “сега ти си мъжът в семейството”. Подобно разместване може да бъде функционално за кратък период от време, ако ролите и границите в семейството са достатъчно гъвкави и родителите съумеят с подходяща подкрепа да укрепят своя авторитет. То може да се превърне в рисково по два начина – детето да преживява безпомощност, защото отговорността на ролята надхвърля неговия капацитет, или детето да злоупотребява с ролята, упражнявайки власт, например върху сиблингите.
Граници – те са механизъм, с помощта на който се регулират вътрешните интеракции в семейството и външните интеракции на семейството с по-широките системи. Границите определят баланса между свързаност и автономност между семейните членове. Пример за граница е това по кои теми с кой родител говори детето. В ситуацията на развод границите се реорганизират и се изграждат нови. Те не биха могли да се върнат към предишно състояние. Ситуацията на криза носи уникален потенциал да се изградят по-здравословни граници от предишните. За много деца разделянето на родителите и приключването на конфликтната ситуация може да се окаже здравословен изход от ситуацията на интензивен семеен конфликт и емоционална злоупотреба.
Комуникация – патернът на комуникация е концепция, близка до тази за границите. В ситуация на криза патерните на комуникация се изменят – от една страна се появяват признания, декларации, изисквания, очаквания и обвинения към другите, които до момента може да не са се появявали. От друга страна част от информацията може да бъде скрита с идеята да бъдат предпазени определени семейни членове. Идентифицирането на патерните на комуникация е особено важно за да разберем отговора на кризисната ситуация и да помогнем на семейството да ги промени така, че да са здравословни за детето.
Правилата са механизмите, които осигуряват баланс на системата и когато биват нарушени, системата се дестабилизира. Децата са особено уязвими към промените в семейните правила. Детето може да реагира поведенчески, напр. с бунт, когато предишните стабилни очаквания или правила се променят. Този бунт има потенциал да предизвика значителен стрес в семейството и допълнителна криза сам по себе си, което подкопава способността на семейството да разреши настоящата криза. Пример за това е опозиционно поведение, което се противопоставя на промяната в прилагането на правилата от страна на родителите/роднините по време на криза, което води до промяна във фокуса на семейството – вместо да се справя с кризата, то започва да се справя с поведението на детето.
Цели – по време на криза определянето на семейните цели може да се превърне от рационален и интелектуален в емоционален процес. Следователно, целите на семейството могат да станат твърде краткосрочни и/или нереалистични в дългосрочен план. Кризисната интервенция не бива да се намесва в дългосрочните цели. Семейството трябва да бъде подкрепено да се съсредоточи върху кризата, а не да преразглежда дългосрочните си цели докато конструира нова ситуация през кризата. Кризисният консултант може активно да помогне на семейството да проучи и евентуално да коригира целите си по време на кризата чрез логично подреждане/приоритизиране на непосредствените цели на семейството. Подкрепата на семейството да се фокусира върху целите си по логичен начин може да помогне на семейството, и съответно на детето, да почувства сигурност, стабилност и предсказуемост.
Ценности – колкото по-остра е кризисната ситуация, толкова по-силно предизвиква криза в системата от ценности на семейството (техният морал). Изследването на промените в ценностите помага на кризисните консултанти да подкрепят семействата така, че те да могат активно и рационално да балансират между индивидуалните потребности на отделните семейни членове и семейните ценности. Така семействата ще могат сами да определят дали взетите решения са логични по отношение на техните ценности, а не са само емоционални отговори на кризата. В ситуация на силен конфликт при развод особено важно в дългосрочен план е хората да продължат да се държат консистентно на своя морал по време на кризата, въпреки интензивните емоции. Въз основа на това те продължават да правят изводи за себе си, които стават част от наратива на техния продължаващ живот.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Myer, Williams, Haley, Brownfield, McNicols and Pribozie (2014), Crisis Intervention With Families: Assessing Changes in Family Characteristics, The Family Journal: Counseling and Therapy for Couples and Families
Robinson & Parkinson (1985): A family systems approach to conciliation in separation and divorce, Journal of Family Therapy
Byng-Hall, J. & Papadopoulos, R. (2012). Multiple Voices: Narrative in Systemic Family Psychotherapy (TAVI), Karnac Books. Kindle Edition.
Miller, P. (2011) Theories of Developmental Psychology, Library of Congress, World Publisher
Gabrielle Betz and Jill M. Thorngren (2006) Ambiguous Loss and the Family Grieving Process, The Family Journal (14)
