Popular
Изневярата в партньорските взаимоотношения
Много съвременни автори, които пишат по темата за изневярата, се опитват да интегрират в разбирането ѝ ролята на технологиите, които са неизменна част от нашия живот. В дигиталната ера изневярата се случва не само физически, но и онлайн, въпреки че някои партньори правят опит да се преструват, че виртуалните активности не се броят, защото няма физически контакт. Ако това отричане и объркване бъде разпознато, разбирането на изневярата се фокусира най-вече върху тайната и нейния ефект върху доверието: нарушаване на доверието, настъпващо тогава, когато романтична и/или сексуална тайна бива съзнателно пазена от основния партньор.
Естер Перел пък описва от какво се състои структурата на взаимоотношението на изневяра (TED Talk 2015 Rethinking Infidelity) – емоционална ангажираност, сексуално привличане и тайна. Тя въвежда идеята, че обикновено изневярата се случва на фона на житейска загуба, която разбърква света ни и идентичността ни и, през търсенето на ново преживяване, ние всъщност търсим нов селф.
Системният подход разглежда изневярата като отношенческа тема – въпреки че обикновено един от партньорите я извършва (понякога двамата) и той носи отговорност за избора си, двамата носят отговорност за вида отношения, които създават, а след изневярата двамата преживяват страдание макар по различен начин, могат да се излекуват заедно и са отговорни за вида на реконструираните си взаимоотношения.
Разбирането на Джералд Уийкс и Нанси Гамбескиа (Weeks G. & N. Gambescia: “Intersystems Approach to Treating Infidelity” 2008) е полезно за терапевтичната практика, защото извежда на преден план уникалното разбиране на самата двойка за изневярата. Според тези автори във всяко отношение на обвързаност има явни и имплицитни (изказани с думи и неизказани, но подразбрани и споделени) договорености относно близостта. Въпреки че природата на обвързването на всяка двойка е уникална, обикновено тези договорености включват емоционалната и сексуална лоялност към партньора и регулират взаимодействията вътре и извън партньорското отношение. Изневяра е всяка форма на нарушаване на изказаните и неизказаните договорености между партньорите за ексклузивност в близостта. При изневяра емоционалната и/или сексуалната близост бива отклонена от основното взаимоотношение без съгласието на партньора. Това нарушаване на договореностите повлиява партньорското взаимоотношение на много нива, а резултатът най-често е загуба на доверие, объркване и дълбока душевна болка.
Разкриването на изневярата е един от най-честите поводи, които довеждат двойките на терапия. Терапията обикновено преминава през различни фази:
2. Оценка и работа по индивидуалните теми и темите на двойката – индивидуални рискови фактори (напр. страх от обвързване), модели на комуникация в двойката, стилове на справяне с конфликти и трудности, жизнени събития като загуби, влияние на опита и отношенията в семействата на произход, стилове на привързаност и др.
3. Фасилитиране на “прошката”. Важно е да се разбере, че прошката е дълъг вътрешен процес у всеки, а не еднократно събитие назовано с клише, при което единият партньор изразява съжаление, а другият – приемане, което противоречи на неговото вътрешно състояние. Още повече, че неестественото ускоряване на процеса може допълнително да травматизира пострадалия партньор. Процесът изисква значима емоционална, когнитивна и поведенческа промяна у всеки от двамата и трябва да има споделено значение, взаимно конструирано от партньорите. И още:
4. Идентифициране и работа по факторите, допринесли за изневярата
5. Развиване на комуникация, която води към по-дълбока и автентична близост
Важно е да се отбележи това, че намерението на терапията никога не е да се възстанови отношението във вида преди изневярата, нито фокусът е просто решаване на проблем. Терапията е ориентирана към индивидуално израстване и взаимно конструиране на ново отношение, затова тя акцентира върху силните страни, а не върху дефицитите.
5.05.2018
