Борислава Мечева
психотерапевт
Аз съм психолог и системен психотерапевт. Работя със семейства, двойки и индивиди. Развивам практиката си от 15 години, понастоящем в моя кабинет на ул. “Св. Св. Кирил и Методий” в София. Преподавам в Институт по фамилна терапия - България (ИФТ). Там се развивам и като супервизор по програма, създадена в ИФТ под ръководството на проф. Сара Барат (Tavistock and Portman NHS Trust). Понастоящем имам мандат като председател на Комисията по етика на Българскатa асоциация по фамилна терапия (БАФТ). До 2020 имах мандат като председател на БАФТ и се грижех за продължаващото обучение на системните фамилни терапевти в България, повишаване на качеството и етиката в професията. Родена съм в началото на 70-те. Ценя автентичността и справедливостта в човешките отношения. Майка съм на син и дъщеря, от които непрестанно уча. С мъжа ми гледаме с любопитство към бъдещето.
Следва малко по-подробен разказ за професионалния ми път до тук:
Открих себе си в системния подход преди около 20 години. По това време изучавах теориите на обектните отношения в програмата по Клинична социална работа в НБУ и правех първи стъпки в терапията под супервизията на доц. Светлозар Василев. Няколко години по-късно се преориентирах и впоследствие завърших четиригодишната програма по Фамилна терапия в НБУ, която беше изградена върху системната перспектива. Системният подход в терапията разглежда проблемите на човека винаги в контекст - в значимите взаимоотношения, в които той/тя живее (семейство, двойка, културна общност, религиозна принадлежност). Хората създават този контекст на отношения помежду си и имат потенциал да го променят. Намирам това за освобождаващ, неоценъчен и депатологизиращ възглед за човека. Той позволява да се фокусираме върху отношенията в системата и да се стремим да ги преструктурираме така, че всеки да се чувства по-удовлетворен в тях. Този подход съвпада с ценностите ми, защото разпознава различните субективни перспективи към проблема, към желаните отношения и към света като цяло. Той акцентира върху отговорността на всеки за начина, по който участва в създаването на дадени отношения (в двойката, семейството и други човешки системи). При него позицията на терапевта е партньорска, водена от потребностите на системата, с която работи, процесът на нейната промяна и качеството на терапевтичната връзка с клиентите.
При формирането си като системен терапевт имах подкрепата на старши колеги - доц. Златка Михова, Весела Капитанска, Георги Антонов - като мои супервизори и ментори - а през 2015 г. с някои от тях станахме част от един екип. Програмата на Института по фамилна терапия - България (ИФТ), в която преподавам, наследява магистърската програма по Фамилна терапия в НБУ. В ИФТ водя няколко теоретични модула, напр. “Конструктивизъм и теория за фукционирането на живите системи” и някои специализирани модули, напр. “Системна терапия с двойки”, “Системна работа с насилие в семейството” и "Системна работа с индивид". Също така, супервизирам специализанти по фамилно консултиране и терапия. От 2012 г. насам всяка година участвам в поне един международен форум, за да “сверя часовника си” с колеги от различни културни контексти, но с подобни дилеми в работата с хора - в Италия, Гърция, Малта, Германия, Естония и на Балканите - Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина. Участвала съм в някои от обученията за продължаващо професионално развитие на Института по фамилна терапия в Лондон, напр. "Системна терапевтична работа със сексуалните отношения".
Като част от екипа на Българска асоциация по фамилна терапия (БАФТ) гледам от перспективата на българската професионална общност като принадлежаща към по-голямото семейство на Европейската асоциация по фамилна терапия. С екипа на БАФТ организираме семинари с някои от терапевтите и авторите в Европа, които осмислят и развиват системната терапия адекватно на потребностите на човека в динамично променящия се съвремен свят, напр. д-р Паоло Бертрандо, проф. Яако Сейкула, проф. Питър Робер (представители на диалогичните школи), д-р Умберта Телфенер (представител на пост-Миланската школа), проф. Мария Борча (сред изследователите в областта на “отношенческия ум”) и много други. Опитвам се да свързвам колеги от България с колеги, които са родом от тук, но формирани професионално в други държави и културални контексти.
Една част от практиката ми (2006-2013) е в НПО - Фондация ПУЛС - където фокус на клиничната ми работа бяха организирани около травмата семейни системи. Това бяха семейства с разкъсана емоционална тъкан, но със здраво съшита цялост с помощта на механизми на лоялност и тайна, които възпроизвеждат злоупотребата и травмата през поколенията.
Още няколко неща съм правила с интерес и посветеност: Бях част от екипа на изследователски център в НБУ (2014-2017) с ръководител д-р Галина Маркова — Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, който работи по темата деинституционализация на грижите за деца. Работих по международни проекти за детско участие (по определението на Конвенцията за правата на детето) с колеги от университети в Барселона, Дъблин, Клуж-Напока и Манчестър. Бях в екип за разработване и управление на проекти във Фондация П.У.Л.С. заедно с експерт от Center for International Migration and Development, Германия, г-жа Мари Кюнстлинг, и научих много от нея в тази сфера. Впоследствие участвах в международни проекти с партньорски организации от Чехия, Словакия, Германия, Холандия. Преминала съм няколко обучения в областта на трафика на хора, едно от тях на терен, свързано с координация на служби във Франкфурт. От 2019 съм супервизор на екип на Фондация “Мисия Криле” от Стара Загора, който работи на терен в мултикултурален контекст сред мигранти в бежански лагери в Южна България и със семейства с деца, интегриращи се в образователната система в България. Партньор съм на Фондация "Кожа - платформа за психично здраве".
И всички тези споменати факти имат смисъл само заради това, че са поводи за срещи с хора - множество уникални субективни светове, които да променят моя.