Popular
Процес на родителстване
В подкаст на Ackerman Institute for the Family д-р Марта Едуардс обяснява един модел на добро родителстване. Според нея, родителстването включва множество процеси, които родителите трябва да балансират. Един от тях е синхронизирането (attunement) с потребностите на детето и разбирането на това, което то преживява. Разбирането на преживяванията на детето, обаче, не означава, че родителят прави във всеки един момент това, което детето иска. Понякога той/тя трябва да умее да казва “не”, което ще накара детето да почувства дискомфорт. В този момент родителят балансира между потребностите на детето и подходящото за контекста и цялостната ситуация поведение. Той/тя се грижи за това, как детето се напасва в конкретната ситуация. По този начин детето се научава да се справя с различни ситуации или, най-общо казано, да се справя с живота. Доброто родителство помага на детето “да се разбира” със света, да може да живее в света с другите хора.
Друг важен процес е изграждането на сигурна привързаност. Обяснена по лесен начин привързаността означава, че има един човек в света, а още по-добре не само един, който разбира нуждите ти, можеш да се обърнеш към него, когато обстоятелствата и емоциите са трудни, който е там – наличен- за да те подкрепи. Потребността от привързаност се отнася не само за деца, тя важи за партньорските и за приятелските отношения на възрастните, но когато говорим за деца, тя е свързана с оцеляване. Ние, хората, сме създадени да бъдем в отношения (и в началото на живота си няма да оцелеем, ако не сме в отношение с грижещия се човек, бел. моя). Детето няма да се развие, ако емоциите и преживяванията му не бъдат удържани от човек, който е там за него. През целия ни живот нашето емоционално и физическо благополучие се влияе от качеството на взаимоотношенията ни с другите. Когато имаме интензивно преживяване, ние, хората, имаме потребност някой да удържи чувствата, за да не се чувстваме сами. Когато до нас има някой, това ни позволява да преживеем чувството по-цялостно и да научим от него. Ако нещо е свръхнатоварващо, а нямаме подкрепа, затваряме част от себе си.
От гледна точка на родителите привързаността започва още преди детето да се роди, защото те си го представят – какво ще бъде, какво искат да научи от тях и от света, когато се появи.
Отношението на привързаност се развива с времето. След 8 мес. възраст децата вече имат капацитет и започват да развиват своята способност да се отдалечават и да предпочитат определени фигури на привързаност. Последното е механизъм за безопасност. Ако детето се отдалечи, то поглежда назад и сякаш комуникира “там ли си, мога ли да разчитам на теб”. Двете потребности – от близост и самостоятелност – са еднакво важни. Боулби (John Bowlby) нарича това “сигурна база” (“Secure base” – сигурна база (усещане), която дава възможността да се отдалечиш без тревога, че няма да бъде там, когато ти е нужна, бел. моя).
На въпрос как да развием отношението на сигурна привързаност, д-р Марта Едуардс отговаря: “Наблюдавайте и приемайте.” Това не означава да правим детето щастливо във всеки един момент, а да показваме, че разбираме от какво има нужда. Тя дава пример от своята практика, в който родители мъдро казват, че колкото повече те успяват да приемат своя син, толкова повече той успява да се успокои. И в същото време, колкото повече искат от него да бъде различен, толкова повече той се противопоставя на това с поведението си и сякаш им казва “искам да видите кой наистина съм аз”. Понякога в собственото си желание да бъдем добри родители, игнорираме кои са нашите деца наистина. Това, което помага е да наблюдваме внимателно какво е нужно на: това дете, в този момент, в тази ситуация, с това преживяване. Децата не винаги се нуждаят от конкретно нещо. Всъщност те се нуждаят от нас, за да им помогнем да се справят с реалностите на живота.
Във връзка със самостоятелността – ако наблюдаваме внимателно, ще видим, че има ситуации, в които детето иска да се справи само̀, да постигне нещо само. Ако обаче, се фокусираме много върху успеха и искаме на всяка цена детето да е успешно, ние пренасяме нашата тревожност и напрежение. В такива моменти на собствената ни тревожност вероятно ще побързаме да помогнем на детето да се справи, да успее да направи това, което се опитва да направи или дори да направим нещо вместо него. По този начин ние отнемаме възможността на детето да развие толерантност към фрустрация, отлагане на удоволствието, постоянство, – качества, важни в света на предизивикателствата. Важно е да наблюдаваме истинското преживяване на детето и да разграничаваме “кое е мой проблем и кое на детето”.
Алфред Адлер говори за развитието у детето на чувството за общност или, иначе казано, “не си независимо същество, а социална цялост, твоето поведение влияе на другите, както и обратното. Можеш ли да съществуваш в света с това знание?” Тази идея за взаимозависимост в света с другите хора има ежедневно измерение – ако се държиш зле скоро ще дойде към теб. Или ако хората наоколо са нещастни, в твой интерес е да се грижиш за добруването на околните.
От ранна възраст децата би трябвало да започнат да разбират посланието “твоите нужди са важни, но не най-важните”. Разбира се, в първите 6 месеца бебето ще е най-важното същество и неговите потребности ще са преди всичко останало. Но след това, с времето родителите трябва да започнат да помагат на детето да се научи да изчаква, да му помогнат да научи, че родителите трябва да обърнат внимание и на други неща. След време (2-3 г.), подходящо за възрастта, децата могат да помагат с нещо вкъщи. Те трябва да имат възможност да усетят, че на тях се гледа като на ресурс и техните приноси са ценни, и че е удоволствие да си част от групово усилие, повече отколкото всичко да е свършено предварително за теб.
Има едно предизивикателство, когато другите важни хора (напр. баби, дядовци) имат различно виждане за нуждите на детето. От една страна, децата се научават да се адаптират в различни ситуации и това е добре. Но от друга страна, някои различия не само не помагат на детето, но и създават конфликт между възрастните, които се грижат за детето. Когато семейства идват на консултация, Марта Едуардс им задава такива въпроси: “Какво искате да научите детето в тази ситуация? Какви качества искате да развие? Какво правите, за да стане това?”. В такива случаи хората дават отговори, като “Бих искал да бъде: креативен, независим, уважителен, послушен, грижовен и т.н.”. В един вариант те ще открият, че родителите и членовете на разширеното семейство имат сходни цели, но опитват да ги постигнат по различни начини и могат да обсъдят това и как да се синхронизират. В друг случай те ще открият, че в семейството има напълно различни идеи за това каква личност трябва да стане това дете. Тогава може да се отвори дискусия за това, кое наистина е важно и какво правим, за да помогнем на детето да расте в съответствие на тези ценности. Най-често, ако децата растат ориентирани само към постижение, накрая вероятно ще бъдат нещастни хора и “трудни” характери. Когато растат така, че да чувстват комфорт с другите и отговорност за взаимодействието и отношенията си с другите, те ще се чувстват щастливи и ще се усещат равнопоставени в тези отношения. Въпросът е какво е това, което родителите правят, за да се чувства детето им комфортно в света с другите и дали понякога, неволно, в желанието си детето да бъде успешно, не стигат до там, че за детето става още по-трудно да бъде в отношения, още по-трудно за него да бъде в свят на взаимосвързаност и в общност, и да има усещане за равнопоставеност с другите. Марта Едуардс завършва с това, че преходът към родителство е изключително важен и ако младите хора не бъдат подкрепени на тази фаза от жизнения цикъл да изградят семейството си, нещата може много бързо да се объркат.
Източник:
https://ackerman.podbean.com/e/the-ackerman-podcast-25-the-parenting-process-model-with-martha-edwards-phd/
Институтът “Акерман” (Ackerman Institute for the Family) в Ню Йорк е една от водещите институции по фамилна терапия в САЩ от 1960 г. и един от най-известните и уважавани трейнинг институти по фамилна терапия. Д-р Марта Едуардс е основател и директор на Център за развитие на детето в “Акерман” и се занимава с ранно детско развитие, училищна готовност, психично здраве и развитие на отношенията родители-деца. Тя е член на Борда на American Family Therapy Academy и на “0-3 New York Network”, научен консултант е на професионалното издание “Family Process”. Презентира в САЩ и други страни.
