Professional
Системно-конструкционистки изследвания
Акценти от лекцията на проф. Шийла Макнами на International Systemic Research Conference 2017 в Университета в Хайделберг:
*****
Критиката към отношенческите изследвания обикновено казва, че те не са научни, те са релативиски и, следователно, не допринасят за нашено знание, не ни помагат глобално и не генерират чувство за напредък в света.
Доминантната изследователска традиция възниква във времето на Модернизма. Модернизмът приема, че с правилните инструменти и техники ние ще можем да открием реалността и да я опишем “такава, каквато е”.
Системно-контрукционисткото мислене, от друга страна, предизвиква идеята, че има една реалност, която да бъде открита и, всъщност, предизвиква генерално идеята за “откриване”. Ние не просто откриваме реалността – ние я създаваме в нашите взаимодействия. Така фокус на изследванията са нашите начини на говорене, отнасяне към, и взаимодейсвие със света. Основна идея е съществуването на множество реалности, множество истини за света и, следователно, множество методи за изследване на тези реалности.
Ако възприемем конструкционистка (отношенческа) ориентация към изследванията и към света, това от което се интересуваме са процесите на взаимодействие на хората (човешките системи) помежду им и с техните обкръжения. Ние се интересуваме от това, какви светове са възможни чрез определени форми на взаимодействие, определени начини на говорене и действие. За конструкционистите езикът не е просто думи или текст, това е цялата въплътена дейност – това което правим заедно, създава нашите социални светове.
Нашият фокус е върху последиците от нашите взаимно конструирани светове. Вниманието ни е към това какви значения са направени възможни и невъзможни. Намерението ни не е да се докаже дали нещо е истина или не, а изследване на последиците от приемането на определена истина.
******
Нещо, което ние, човешките същества, правим е – и това е циклична последователност, не линейна – че ние координираме нашите дейности с другите, с нашите обкръжения и едни с други; интересното е, че когато се координираме помежду си, много бързо се появяват патерни; от тези патерни възникват очаквания и стандарти за отношенията, което води до възгледи за света, ценности и вярвания, което връща цикъла обратно към начина, по който координираме действията помежду си и т.н. – ние правим това непрекъснато като се координираме с другите хора. Така конструираме нашия възглед за света, системата си от убеждения и значения (нашата традиция, напр. научната, моя бел.). Ние живеем в традиции, които са културално, отношенчески и екологично ситуирани. В тези традиции, или както Витгенщайн ги нарича, интерпретативни общности, има установени форми на практики, значения, очаквания. Тези установени начини да бъдеш са страничеn продукт (не природна даденост, моя бел.) от координираните действия между хората, живеещи в рамките на една онаследена традиция на действие и говорене.
Ние всички участваме в множество локални традиции и общности и, следователно, винаги съществува възможност за договаряне на разноообразни и множество разбирания за който и да било феномен. Това е релативисткият елемент на системно-конструкционисткото мислене, но това абсолютно не значи, че можем да си измислим всякакво значение и че “всякаква истина e приемлива”. Социалният конструкционизъм не е див релативизъм. Общностите, традициите и отношенията в тях, в които живеем и действаме, са ключът към това да не попаднем в менталността на дивия релативизъм. Както H. Garfinkel обяснява, ние се позоваваме на договорените начини за действие, за да постигнем чувство за рационалност. С други думи, ние действаме, за да поддържаме чувство за социален ред.
Като системни конструкционисти ние приемаме че социалният ред възниква от това, което хората правим заедно, което конструираме. Това, което приемаме за даденост и с което се съобразяваме, често (не винаги, но често) се поддържа от неизказан социален договор. Този координиран и договорен социален ред се крепи изцяло на участието ни и поддържането му. Така социалният ред, който приемаме за даденост е изключително крехък. Погледнато от тази перспектива, промяната възниква по няколко начина. Тя възниква когато една суб-общност започне да поставя под съмнение приетите за даденост начини да бъдеш (такъв пример е женското движение); промяна също се случва, когато различни общности се съберат, за да конструират заедно ново значение и разбиране.
Само да се обърнем назад и ще видим огромната трансформация на разбиранията за семейство, организация, общност, здравна грижа, т.н. Тази трансформация се е случила с повишената способност на общностите и културите да споделят ресурси.
Нашата работа като изследователи, консултанти, учители, мениджъри, терапевти, е да се опитваме да координираме комплексността, не да я елиминираме с авторитарност.
******
Научното познание се създава в контекст. Това което се счита за научно изследване, проведено в лаборатория, ще бъде много различно от проведеното на терен, в терапевтичната стая, или в класната стая. Като се вземе предвид комплексността на днешния свят изследванията трябва да бъдат релативистки и, в този смисъл, да допринасят към множество бази даннни. Но етиката на отношенческите изследвания казва, че като изследователи, ние се опитваме да координираме тези множество възгледи не за целите да определим кое е вярно или грешно, а за целите на генериране на нови форми на разбиране и следователно нови форми да живеем заедно. И накрая, тези нови форми на разбиране, което обхваща, а не елиминира множествеността на истините, е това което ще хуманизира нашия свят.
Източник:
https://www.youtube.com/watch?v=L8t3zcSaE_c&t=1303s
Проф. Макнами (Sheila McNamee) е американски академик, известна с работата си в областта на човешката комуникация и теорията и практиката на социалния конструкционизъм. Тя е професор по комуникация в университета в Ню Хемпшир, САЩ, и съ-основател, вицепрезидент и член на борда на Taos Institute (световна мрежа от академици, университети, институти и докторанти, за споделяне на знание). Проф. Макнами гостува като преподавател също в University of Parma, Италия; Utrecht University, Нидерландия; University of Sao Paulo, Бразилия и City University of Hong Kong. Тя е автор на множество книги и статии в научни издания. Нейната работа се фокусира върху диалогичната трансформация, основана на силните страни в различни социални и институционални контексти, включително психотерапия, организации, образование, здравеопазване и местни общности. Тя прилага конструкционистки практики в различни контексти, за да събира общности от участници с диаметрално противоположни гледни точки и така да прави възможно бъдещото живеене заедно.
