Colleagues
Размисли след EFTA – RELATES
XII Конгрес на Европейската асоциация по фамилна терапия (EFTA) съвместно с
XXI Конгрес на Red Europea y Latinoamericana de Escuelas Sistémicas (RELATES)
Unité DIPHE of Université Lyon 2, Лион, Франция
27-30 август, 2025
от Валентина Йорданова, Петя Варчева, Боряна Теодосиева, Борислава Мечева и Анастасия Русева
On Thursday, September 4th, 2025 at 16:50 Valentina Yordanova <val.yor.2000@gmail.com> wrote:
Пиша няколко дни след завръщането ми в България. Откриването на конференцията започна с кратък филм за ужаса от войните. Залата се изпълни с тишина, която на моменти ме караше да дишам на пресекулки. Темата за социалната справедливост заседна между столовете в търсене на гласност, мир и разбирателство. Вмъкна се в атмосферата на Лион – градът, в който не само реките се срещат, но срещна и всички нас. Успя да преплете културални различия, да интегрира споделените истории, професионална ангажираност и ценен опит. Разходките по тесните улички, гледките от хълмовете и ароматите на малките кокетни ресторанти оставиха у мен усещане за топлина и човечност, за свързаност, за едно голямо семейство. В тази среда срещата между евро-латино се чувстваше още по-специална – колеги от различни краища на света, обединени от споделена чувствителност и желание за обогатяване. Темата за социалната справедливост не звучеше теоретично, а се вплете в личните преживявания и размисли на участниците. В залите имаше споделяне на идеи и практики, които вдъхновяват и разширяват хоризонта на терапевтичната работа. Останах с усещането, че сцената на Лион осъществи не само професионален обмен, а и такъв на истинско човешко свързване – вдъхновяващо с дълбоко лично преживяване.
On Thursday, September 4th, 2025 at 21:05 Petya Varcheva <petya.varcheva@gmail.com> wrote:
Върнах се променена… Хем не е изненада – променяме се след всяка среща с Другия. Но сега е толкова осезаемо, чак малко стряскащо. Светът се смали. Далечните Америка и Азия станаха на една ръка разстояние, а Близкият Изток и Близкият север направо се озоваха в мен. Толкова смях от радост, смях от разкъсано сърце, прегръдки за утеха, усмивки за топло посрещане и храна за ума…само в три дни. И пишейки, забелязвам, че за обмена на нови знания ми дойде на ум най-накрая. А уж за това са Конгресите… Разбира се, не са само за това, но така си мислех преди години – че отивам, за да чуя нещо ново, “да си сверя часовника”. Това сега определено е последната ми мотивация.
Искам да ви споделя един ярък образ, който седеше в ума ми за ЕФТА по време на събитието. Образ на диригент, който успява да внесе синхрон и хармония сред огромния оркестър, в който участвахме. Дори повечето хора да споделяме общи ценности и възгледи, ако не извикаме всички заедно в един глас, е трудно да бъдем чути. Е, извикахме! Надявам се ехото да отекне надалеч и да резонира в много души.
Оставям и двата цитата, които живеят с мен след срещата и си говорят добре с вярата ми в човечността и надеждата:
“Why not simply try to touch the other, feel the other, discover each other” – Frantz Fanon (психиатър и политически философ, хуманист, завършил образованието си в Университета в Лион през 1951 година)
“The unit of survival is not the individual, but the system” – Gregory Bateson
Сърдечни поздрави,
П.
On Sunday, September 7th, 2025, at 2:04 PM, Боряна Теодосиева <bshishkova@abv.bg> wrote:
Лион, градът на срещите…Срещи на две реки, на два свята евро-латино, на хора и специалисти от два континента…
В петте дни от престоя ни в града, минавахме отвъд реките и се завръщахме „вкъщи“ по красиви мостове, метафори на свързаността. Всеки ден по-обогатени, с нови емоции, в наслада от вълшебни гледки и впечатлени от красотата и уредеността на града…
В деня на откриването във внушителната зала на Конгресния център чувството за общност беше по-мащабно от всякога. Усещаше се толкова човешка сила от единство в разнообразието, от размяна на мисли, идеи и споделени емоции. В огромното пространство ехтяха различни езици, но в смесването си, се превръщаха в универсална версия на показване на грижа и активизъм. Свързвахме се заедно през емпатия и валидирането на човешкото, на желанието за мир, за социална справедливост, на тъгата и гнева от безумието и разрушаването на света ни…..
В професионален план срещата в Лион бих я определила като многопластова. Имах възможността да си взема нови идеи, затвърдих си други, вече достигнали до мен и се насладих на присъствието „тук и сега“ като част от момента, грабейки с шепи вдъхновение за утре… В дните на конгреса изпитах истинска наслада да слушам световните системни терапевти без излишна претенциозност, да мога да им благодаря лично, да се снимам с тях и да им споделя, че в България, благодарение на общността на БАФТ сме запознати добре с труда им, че черпим вдъхновение от идеите им и ползваме опитността им.
Като специалист по психично здраве срещата в Лион отново ме замисли и провокира да се запитам „Кой съм аз в света? Какво ми коства да съм „помагащ“? Къде мога да се позиционирам като терапевт? Какво е моето взаимоотношение с другите, с клиентите?“
Зачудих се „Кои сме ние?“ и отговорът скоро дойде: „Ние всички сме изследователи. Създаваме света и пространство за различните гласове. Всичко има значение в системния свят.“
„Животът е изкуство. Изкуството е живот!”
Да правиш грешки е съвсем наред.
И за финал „големите умове в науката и практиката“ потвърдиха, че към момента „креативността е важна адаптивна черта за бъдещето, която създава посоки, как можем да пренапишем миналото с нови идеи…“
***
Като посетител на града, Лион ме научи на нови практични опитности. Вероятно има още много привилегии на цивилизационните общества с добре развита социална политика, но ето няколко като: 1) да си наясно, че е добре да се погрижиш за обеда си преди 14ч., защото и тези, които осигуряват обяда имат нужда от почивка;2) ако искаш да купиш подарък в неделя, няма как да стане, защото магазините не работят (все пак намерихме вариант;); 3) в петък вечер е осигурен градски транспорт, който работи до 2ч. след полунощ и шофьорът би ти спрял, за да се качиш, дори и след като е тръгнал вече; 4) като пътник в градския транспорт имаш право да помолиш да спре автобуса между 2 спирки след 22 часа, с грижа да си по-близо до дома си; 5) ако имаш настоящ здравен проблем и отидеш в аптеката на момента с уважение и грижа ще се отнесат към теб, ще ти направят тест, ще ти изпишат подходящ медикамент без проблем…; 6) само едно посещение в кварталната аптека ти напомня, че си ценен и те подсеща да се грижиш за себе си. Приканват те да се запознаеш и консултираш с предлаганите безплатни превенционни кампании на всеки етап от живота ти, независимо възрастта ти…
С благодарност за споделеността,
Боряна
On Wednesday, September 10th, 2025 at 17:47 Borislava Metcheva <bobimetcheva@gmail.com> написа:
Знаете ли, че традицията на лионските ресторанти „bouchon“ произлиза от малките ханове през XVI-XVIII век, които поставяли на входа си сноп (bousche) усукани сламки, с което да покажат на производителите и търговците на коприна, преминаващи през Лион, че предлагат храна.
Лион е вкус към живота!!!
“Вкус към живота” променя смисъла си в контекста на уъркшопа за хранителните разстройства, който посетих. Проф. Camilo Loreido (Италия) даде пример за “вкусовия” език с доза хумор, който използва понякога в сесиите, като например “да подушиш настроението на майка си”, “да сготвиш гнева си до точно определена температура, за да не изкипи”, “думите ти ме карат да чувствам глад” и, разбира се, сред още много други подобни примери “да усетиш вкуса на живота”. Едно мое впечатление от когреса е, че този път в научната програма имаше “голяма доза” методология и протоколи на терапия, някакво структуриране след периодите на твърде много пребиваване в несигурността на постмодерните терапии.
Валерия Угазио (Италия), например, говори за протокол на терапия при анорексия, който включва редуващи се периоди на индивидуална терапия и терапия с различни субсистеми от семейната система. Както и в ранните модели на системна терапия (напр. Мара Селвини Палацоли), анорексията се разглежда като механизъм за справяне с невъобразимо трудни взаимоотношения, въпреки че това е болезнен и самонараняващ механизъм. Моделът на работа, представен от Валерия Угазио обръща внимание на семантиката на властта (поляризацията на системата в семантиката “winner-loser”). Техният протокол за терапия може да бъде прочетен на английски език на този линк:
https://www.frontiersin.org/journals/psychology/articles/10.3389/fpsyg.2025.1603246/full
Camilo Loreido обърна внимание на задушеният глас на емоциите в семействата, в които юношата (по-често девойката) страда от анорексия. Това, съответно е свързано с нарушената емоционална регулация в тези семейни системи, което в сесиите изглежда като прекомерна вербална продукция и също има ефект като свръхчувствителност на юношата/девойката към здравословното състояние на семейните членове, физическата форма на семейните членове и влизането/излизането на семейни членове в системата.
Riccardo Serra (Белгия) акцентира върху рисковите фактори в семействата, в които един от семейните членове преминава от анорексия към булимия. Неговият мета-анализ показа, че специфичният преход от рестриктивен тип анорексия нервоза (AN-R) към разстройства, включващи преяждане и прочистване (BPB) – тоест полярност, от едната крайност в другата – е свързан с влошаване на клиничната картина в дългосроче план. Факторите в семействата, които имат значение и на които може да се повлияе включват емоционалния климат, патерните на хранене в семейството, начините за разрешаване на конфликти и липсата на емпатия в отношението родител-дете.
За мен е важно да спомена този уъркшоп по темата за хранителните разстройства, защото системната терапия води началото си до голяма степен от работа с такива семейства. Друга важна връзка с началото на системната терапия направи Карлос Слуцки (Аржентина; Карлос е на 91 г., удивителен факт за мен), когато представи изследователски проект от 60-те години (както самият той каза, “когато много от вас не са били родени”) на тема Semantic Structures and Psychopathology, част от по-голям проект Semantic Structures and Processes of Social Communication. Той акцентира върху това, че системната терапия е базирана в изследвания и че голяма част от пионерите, като напр. Пол Вацлавик, Джей Хейли и др., не са терапевти, а изследователи.
Ето още няколко други акцента от многото интересни теми, срещи и дискусии:
От презентацията на Ханс Кристиан Михаелсен – цитат от Хари Гулишън: “Ако имаш чувството, че терапията върви бавно, забави още повече” (защото вероятно бавността има смисъл и вероятно има слоеве, които трябва да разкрием)
От откриващата сесия, водена от Василис Хараламбопулос “Какво трябва да махнем, от какво трябва да се откажем и да пуснем, за да можем да се свържем с другия”
От пленарната сесия с Маурицио Андолфи (едно от големите имена във фамилната терапия), в която той показа фрагменти от свои сесии със семейства с деца, посочени като причината да се търси терапия: “Безопасността се основава на уважение” (вкл. безопасността за децата в сесията – б.а.)
И накрая ще кажа за началото на конгреса. Чувствам Умберта Телфенер (настоящ президент на ЕФТА) като поела отговорността да пази традицията на системния модел като непрекъснато осмисля основните му принципи в контекста на променящия се свят, несигурността и несправедливостта в съвремието ни (вероятно има значение това, че тя е ученичка на Хайнц фон Форестър, Джанфранко Чекин, Лин Хофман и др.). В своята презентация тя акцентира на това, че професионалното знание е позициониране в света. То никога не е неутрално. “Познанието не е разбиране. Познанието е заемане на позиция. Заемането на позиция е неизбежно, когато произвеждаме или използваме познание”, цитира тя Мишел Фуко. Сред посланиета в нейната презентация беше това, че ако наблюдаваш системата без да се ангажираш във взаимодействие с нея, придобиваш само двуизмерна картина. Нашата позиция е позиция на ангажиране със света около нас. Влизането във взаимодействие създава нова отношенческа система, с нова уникална перспектива към света, която не бива да игнорираме. И ето ни в новата системна мрежа EFTA – RELATES, нова система с нова перспектива към света, която преживя себе си като професионална сила с възможност за локално и глобално действие в контекстите на социална несправедливост.
Остана ми въпросът на палестинската поетеса Hend Joudah (пак от презентацията на Умберта) “Какво е да си поет във време на война?” – същият като “Какво е да си системен практик в света днес?”
Танцовият пърформанс в следобеда на първия ден включваше говорене на френски. Не разбирам френски, но чух отчетливо поне 10 пъти думата LIBERTE… Мисля си, че в нашата професия Liberte има особено значение – то е в свободата да бъдем уязвими, крехки, чувствителни, незнаещи…. за да имаме тази свобода, първо трябва да сме изградили системи на социална справедливост – задължително условие на участието ни в света.
On and on the rain will say
How fragile we are…
On Tuesday, September 16th, 2025, at 15:22 PM, Анастасия Русева <anastassiabg@yahoo.com> wrote:
…On and on the rain will say
How fragile we are…
Все още ми е трудно да подредя и наместя в себе си опита придобит през всичките ми сетива, преживявания, знание и срещи. Вероятно и не бързам, защото искам да усещам още дълго този вкус от Лион и конгреса. Бих казала, че в Лион има всичко и в Лион имаше от всичко.
Преди да замина, пропуснах да взема в куфара си очакванията и предварителната подготовка какво мога да науча и посетя през тези пет дни. Сега, вярвам, че това беше едно от предимствата ми за това пътуване. Предимство, което ми даде възможност да бъда във всеки конкретен сегашен момент, и да усещам, и да чувствам, и да вдишвам, и да издишвам …
В първия ден, при откриването на Конгреса се преживявах, едновременно, и много малка, и много голяма. Достатъчно голяма, за да бъда част от тази мащабна среща на много светове, а всъщност един – човешки! Достатъчно малка, за да има място и за мен в това голямо цяло.
Споделям една фраза от събитието, която си вземам най-вече: “Творчеството (креативността) е адаптивна черта на всекидневната промяна и опит …. Нужно е да бъде ново и полезно.” Camillo Loriedo, Италиански институт по фамилна терапия, Рим
И две изречения, които отразяват опита ми тези дни, от Малкия принц, който е емблематичен за Лион – рожденото място на Екзюпери:
“Виждаме ясно само със сърцето, същественото е невидимо за очите.”
“Имам приятели, които да открия и много неща, които да науча.”
До нови срещи! 😊
П.С. Имах преживяването и за катарзис през тези дни, и то не през какво да е, а през смеха!!! Имаше порции смях всеки ден! За смешното, за тъжното, за страшното, за сериозното … Срещите, пътуванията, споделеността, близостта, ученето, обмена са лечебни!