Colleagues

 Рефлексии от Международната конференция, организирана от

Българска Асоциация по Фамилна Терапия на 02-03 юни 2023 г.

 

“Out of every hundred people

those who always know better:

fifty-two.

Unsure of every step:

almost all the rest.

Ready to help,

if it doesn’t take long:

forty-nine.

Always good,

because they cannot be otherwise:

four—well, maybe five.

Able to admire without envy:

eighteen.

Led to error

by youth (which passes):

sixty, plus or minus.

Those not to be messed with:

forty and four.

Living in constant fear

of someone or something:

seventy-seven.

Capable of happiness:

twenty-some-odd at most.

Harmless alone,

turning savage in crowds:

more than half, for sure.

Cruel

when forced by circumstances:

it’s better not to know,

not even approximately.

Wise in hindsight:

not many more

than wise in foresight.

Getting nothing out of life except things:

thirty

(though I would like to be wrong).

Doubled over in pain

and without a flashlight in the dark:

eighty-three, sooner or later.

Those who are just:

quite a few at thirty-five.

But if it takes effort to understand:

three.

Worthy of empathy:

ninety-nine.

Mortal:

one hundred out of one hundred—

a figure that has never varied yet.”

 

 

 

Това е поемата “A Word on Statistics” на WISŁAWA SZYMBORSKA, полска поетеса, нобелов лауреат. Прочете ни я Hans Christian Michaelsen, Председател на камарата на националните организации по фамилна терапия (NFTO –  National Family Therapy Organizations Chamber) към Европейскатa асоциация по фамилна терапия (EFTA) при откриването на конференцията “Овластяване на тихите истории за доверие, подкрепа и човечност”, организирана от Българска асоциация по фамилна терапия (БАФТ) на 2 и 3 юни в София.

 

95% от нас (хората) заслужаваме емпатия, 100% сме смъртни.

 

Срещата ни с колеги от 17 европейски страни беше топла и човешка, и напълно равнопоставена. С преживяване за лекота – в духа на традицията на irreverence завещана ни от Gianfranco Cecchin, един от пионерите на фамилната терапия – място на отвореност към нови идеи, там където ничия позиция не е супер ценна, а всеки е отворен да бъде повлиян от другия и да повлияе с приноса си.

 

КОНТЕКСТЪТ

Българска Асоциация по Фамилна Терапия се залови да организира тази конференция в специфичен социален контекст – никога социалната отговорност и въпросът за ролята на психотерапията като политически участник не са стояли с толкова голяма сила. В частност, системните терапевти винаги сме се чувствали сигурни в несигурността, тъй като това е основен принцип на нашата професия. В последните години, обаче, това се промени. С пандемията, изолацията, дигиталната самота, климатичните промени и войната големите ни социални системи постепенно, но със зашеметяваща бързина се поляризираха до такава степен, че загубата на комплексност и отхвърлянето на разнообразието станаха основни характеристики на нашето общество. Това доведе до повишено институционално насилие, авторитаризъм и експлоатация на бъдещето в името на извличането на незабавна изгода. Осъзнаваме, че точно както при аксиомите на комуникацията – “Не е възможно да не комуникираш/ всичко, което правим или не правим е комуникация” (You cannot not communicate – Paul Watzlawick) – не можем да не се позиционираме в системата и всичко, което правим или не правим, на практика е заемане на позиция. Новите реалности неизбежно ни водят до “препрочитане” и преосмисляне на системните концепции и системния модел, най-вече през етичното, и улесняват еволюцията на модела. При това, ни карат да си задаваме въпроси около позициите, които заемаме в широките системи, в публичните разговори, в терапевтичните разговори, в терапевтичните системи, в институционалните контексти, в които практикуваме и т.н. В системния модел това се свързва с епистемологичните избори, които като терапевти правим; призмата, през която избираме да погледнем на проблемите, с които идват нашите клиенти или на реалностите, в които живеем. Свързва се и с диалектиката, разбирана като употреба на езика в отношенията с другия, с общността, с обществото; начинът, по който говорим едни с други и доколко осъзнаваме какви ценности се съдържат в обясненията, които използваме.

 

В такъв контекст, подобен на крайъгълен камък, БАФТ събра екип от 15  доброволци – системни фамилни терапевти с различен стаж, с ентусиазъм да допринесат, но и с дълбоко разбиране за отговорността на момента и за силата на свързването, не само в емоциите, но и в значенията. Една от областите на споделено значение беше нашето заглавие:

 

Овластяване на тихите истории за доверие, подкрепа и човечност”,

 

…като напълно синхронен елемент от визията за развитие на EFTA, за която научихме на 2-ри юни при откриването на конференцията от Президента на ЕФТА, Umberta Telfener.

 

Системно мислене и социална справедливост

 

Свързаност помежду ни в EFTA и обмен на идеи

 

Корените и еволюцията ни в EFTA през личните ни истории на среща с пионерите на фамилната терапия

 

Това са три посоки на развитие понастоящем в голямото ни професионално семейство, а ето и конкретните действия, които произтичат от начина, по който разбираме контекста и своята позиция като терапевти:

 

1. В София EFTA стартира работна група Social Justice and Systemic Thinking с 10 участници от 6 страни (Италия, Белгия, България, Гърция, Полша, Черна гора), която да придвижи мисленето, чувствителността и отговорите към социалните несправедливости и връзката им с психичното здраве. Групата ще събере терапевтични и обучителни практики, които въплъщават нашето разбиране за културните, джендър, расовите, социалните и икономическите неравенства. Ще осмисляме собствената си привилигирована позиция, как партнираме на клиенти в различието и каква е активността ни, за да променяме контекстите, в които практикуваме, по посока на повече справедливост.

 

2. EFTA поддържа т.нар. EFTA Conversations, които се провеждат онлайн с предварително насрочена дата и регистрация за участие. Добрата новина беше участието на все повече професионалисти, не само психотерапевти, разширяването на мрежата на системното мислене, равнопоставен диалог между различни подходи и гледни точки и укрепване на връзките между европейски колеги.

 

3. Третата посока на действие, която поддържа чувството ни за принадлежност, е “Gossip in front of the family”, по израза на Mara Selvini Palazzoli.Тепърва EFTA започва да събира на уебсайта си личните истории на колеги, които са се срещали с пионерите на фамилната терапия и тяхната мъдрост. Пишейки този текст, не може да не споделим собственото си усещане, свързано с тази инициатива. Постмодерният ход на развитие на системния модел и многото му специфични разклонения понякога изглеждат далечни и откъснати от началото. Сякаш напълно сме променили пътя, но всъщност не е така. Изумително е, че препрочитайки старите текстове и четейки между редовете, много от идеите, на които се опираме днес, са там имплицитно заложени, като поглед в бъдещето от онзи контекст на 40те-60те години на миналия век. Хората, които лично са общували с първите фамилни терапевти като Gianfranco Cecchin, Luigi Boscolo, Salvador Minuchin, и много други със сигурност знаят това.



КАК СЕ РОДИ ЗАГЛАВИЕТО

Няколко месеца преди конференцията Бордът на NFTO попита кое е значима тема за нас в този момент. С нагласата, че ще допринесем с няколко различни идеи, които да бъдат доразвити и обобщени от тях, за да резонират с по-широкия европейски контекст, очертахме следното:

 

Във времена на война и сблъсъци на ценности и визии за бъдещето, институционално насилие и крещящи наративи за власт и превъзходство, които подкопават солидарността на ежедневна база, ние като терапевти се питаме, през призмата, през която гледаме, можем ли да видим, да чуем и да дадем глас на тихите истории на човечно отношение, доверие, солидарност.

 

Три нишки се свързаха, за да оформят загавието ни. Първата е болезнено позната на всички ни – това е историята на нашия общ контекст в света и в Европа през последните години – огромните кризи, които идваха една след друга – пандемията, войната в Украйна, земетресенията в Турция и Сирия…

 

Втората нишка е свързана с нашия локален контекст в България, с нашата история. Тя е пропита с преживяването за подкопано доверие между хората и идващата след него тежка загуба на подкрепа и на човечност помежду ни. С истории за оцеляване, в които няма място за други ценности, истории за принуда, наблюдаване, докладване, криене… С войната в Украйна започна да се говори за тази безбрежна социална травма в България и се оказа, че за много от хората около нас времето на социализма не е отминало. Че редица истории са престояли в пространството на „все още неизказаното“ в обществото ни, ако използваме израза на Harlene Anderson. И ето, че един спусък ги отключи, отвориха се скрити пропасти, откриха се високи стени, спуснаха се завеси, които са пребивавали като призраци помежду ни.

 

Третата нишка, която се вплете в заглавието, се отнася до момента, в който трите авторки на текста, който сега четете, говорим за организацията на конференцията и настоящия контекст. След разговора ни се появи репортаж от мястото на земетресението в Турция. Това беше история на жена, извадена изпод срутена сграда. Беше стояла там два дни, в тъмното, в отчаяние, в страх. Но през пукнатините в бетонната стена, паднала над нея, тя започнала да чува гласовете на своите спасители. Ключовата дума „пукнатина“ отключи помежду ни разговора за маргиналните истории за триумф на човечността – за инициативите на хора като Манол Пейков, Николай Рахнев и Лазар Радков за създаване на общности на подкрепа във време на объркване и несигурност, където страните са разкъсвани от конфликти и грижата за нуждаещите се в обществото не е на преден план.

 

Заговорихме за тези тихи истории, които се раждат като малки пукнатини в бетонната стена, но когато се подсилят, имат потенциала да я разрушат. Социалният конструкционизъм ни учи, че ние създаваме реалността в обмена помежду си. Този възглед в полето на системното мислене и психотерапия развиват Harlene Anderson, Lynn Hoffman, Michael White, David Epston и други. Той ни вдъхнови да мислим за промяната в доминантния наратив в обществото ни, когато искаме тази голяма бетонна стена да падне. И надеждата ни е в пукнатините – в тихите истории за отношения на доверие и подкрепа. В човечността.



ПЪТЯТ ДО ТУК

Българска асоциация по фамилна терапия навършва 25 години тази година (2023). Много хора са проправили пътя до тук. Част от процесите са придобили устойчивост, други са останали назад във времето с ценността на това, че не сме били пасивни, а поне сме опитали. Преди създаването на Асоциацията, още през 80те години на миналия век, със съдействието на няколко прогресивно мислещи психиатри, две български групи биват обучени от Институт “Антропос” в Гърция, а 4 човека преминават едномесечна специализация по фамилна терапия там (по разказ на Женя и Румен Георгиеви). Въпреки че изглежда като “underground” инициатива, в контекста на комунистическата психиатрия на 1980-те това на практика е нещо голямо заради поетия риск. По-късно инициативата прераства като се свързва с конференция по психиатрия на социалистическите страни, в която George Vassiliou от “Антропос” демонстрира работа с реални семейства. Аналогията с развитието на системното мислене в глобален мащаб е очевидна, въпреки че в България това се случва 30-40 години по-късно. Първите изследвания на екипа на Gregory Bateson, а по-късно, на основания от Don D. Jackson – Mental Research Institute в Пало Алто (1940-те – 1950-те), в областта на комуникацията (по-конкретно, комуникацията в семейства с шизофренно болен член) отместват разбирането за локализацията на проблема от индивидуалната органика към отношенията между хората (семейните членове). Това моментално бива припознато от възникващото през 60-те години движение анти-психиатрия, което иска да се противопостави на репресивните методи на връзване, медикализация и изолация в психиатрията по онова време. Системното мислене в България сякаш има подобно начало.



Българската асоциация по фамилна терапия е основана през 1998 г. Немалка част от първите обучени са психиатри. Първите професионалисти по фамилна терапия в България са обучени по всички стандарти на EFTA – теория, практика под супервизия в реално време, личностно развитие.  По същото време се сформират асоциациите и дружествата на повечето психотерапевтични модалности в България.



Следват времена на оптимизъм с организиране на две Балкански конференции, в София и в Белград, в които участват Gianfranco Cecchin, Tom Andersen и Karl Tomm. Обучителната програма по фамилна терапия се развива и установява като съвместна инициатива на Нов Български Университет и Institute of Family Therapy London, а Sara Barratt има огромна заслуга за това. Тя значително повлиява промяната в културата на учене в общността – от безкритично следване на авторитети към учене от връстници и плуралистичност в обучителния и супервизионния процес. За съжаление, следват и години на несигурно развитие и затваряне, с редуване на периоди на колаборативност и конкуренция в контекст на оскъдни ресурси.

 

БАФТ се отвори отново към международното си развитие през 2015 г. като паралелно с това започна да се грижи за продължаващото професионално развитие на членовете си. От тогава се организират редовни тренинги с международни лектори, групи за посещение на международни конференции, български уъркшопи и форуми.


Понастоящем сме отграничени и разпознаваеми като професия, но пък скъсахме първоначалната си връзка с психиатрията. Или пък тя скъса с нас, за добро или зло – днес в България се говори за остарели методи, несправедливост, мизерия и нарушение на човешки права в психиатрията. Фамилната терапия от своя страна се практикува основно в частна практика с широк диапазон и многообразие от теми, проблеми и отношения. Обратен на нашия пример е моделът на Финландия, където се развива система за психиатрична грижа на базата на Open Dialogue – едно от най-новите развития на системния модел – при което в 80% от случаите изцяло се избягва медикаментозно лечение.



За организирането на конференцията с участие на NFTO узряхме най-вече благодарение на нагласите си за приобщаване и равнопоставеност помежду ни, на мисленето, че всеки добавя нещо, за да се движим заедно напред и на стремежа да поддържаме връзките помежду си и да се развиваме заедно в периоди на предизвикателства. Сега сме част от споделените значения на EFTA, но си даваме сметка, че в България все още сме “тиха история” в институционалната рамка на разбиранията за психично здраве и предстои да пропукваме много стени.



КРЪГЛА МАСА ЗА СИТУАЦИЯТА В ЕВРОПА

По наша покана, в бързо интервю, представители на всички присъстващи национални организации на Конференцията споделиха дали имат закон за психотерапията в своята страна, припозната ли е системната психотерапия като отделна модалност и дали психотерапията се заплаща от държавния бюджет под някаква форма.

Макар, че в 8 от страните все още няма закон за психотерапията и все още на много места достъпът до тази услуга през държавните институции е ограничен, чухме за важните стъпки, които са направени от колегите ни, за да бъде психотерапията (и в частност системната психотерапия) възможна за повече хора в страната им:

– има активна изследователска дейност за установяване на ефективността и приложимостта й;

– регистър на системните психотерапевти с пре-регистриране на всеки 5 години;

– наличие на организация, която обединява всички психотерапевтични модалности и дефинира стандартите за психотерапия в страната в съответствие с Европейската Асоциация по Психотерапия;

– лобиране и намиране на съмишленици в лицето на други организации (например такива, които са насочени към осигуряване на правата на децата);

– дори да няма закон за психотерапията, в много държави има специфични локални регулации, които дават възможност за покриване на услугата от държавата, застрахователни компании, социални служби и др.

– в повечето страни системната терапия е разпозната като легален метод на психотерапия.


С това кратко споделяне не събрахме статистическа информация, която да анализираме. Случи се нещо по-смислено. Зароди се преживяването за това колко сме близки до колегите ни от различните европейски страни – и в борбите си, и в стремежите си. Разбрахме, че много от страните са в процес дълги години по тази тема и подобно на нас са имали съмнения за това дали ще бъде от полза да се намеси държавата в тази регулация, както и лутане за това кой да е регулиращият орган или как и от кого да бъде заплатена услугата. В рамките на тази дискусия, продължила и на следващия ден, събрахме подкрепа и идеи, за да продължим да работим за тази обща кауза – все повече хора и семейства в България да имат достъп до психотерапия.



Уверихме се, че за колегите ни от останалите европейски страни, както и за нас, системната перспектива е нещо, което има място не само в психотерапевтичен контекст, но и в контекста на социалните услуги, различни институции, разнообразни социални системи и обществото като цяло. EFTA и в частност NFTO са ангажирани с процесите на регулиране и акредитация на системната психотерапия в отделните страни. Общата работа на NFTO е насочена към това доколкото е възможно процесите за регулиране, разпознаваемост, достъпност и заплащане на фамилната терапия да бъдат подкрепени да се случват едновременно в отделните държави. Също както се случва с процесите, които касаят стандартите за обучение, супервизия и практикуване на професията. Това ни дава увереност и надежда да не изоставяме тази тема – да продължаваме да я диалогизираме, въпреки настоящата ситуация в страната ни, както и липсата на политическа воля години наред.



РЕФЛЕКСИИ ЗА БЪДЕЩИТЕ НИ ПОСОКИ НА РАЗВИТИЕ

Да сме домакини на тази конференция, беше възможност за придвижване в някои от основните посоки, в които полагаме целенасочени усилия да развиваме асоциацията ни. Една посока е укрепването на връзките с голямото ни психотерапевтично семейство (EFTA, БАП), създавайки пространство за диалог, обмен на идеи и бъдещо развитие, в което да могат активно да се включват членовете на БАФТ. В същото време конференцията е продължение на намерението ни да имаме по-стабилен контакт и с по-широките социални системи – с колеги, работещи в социалната, образователната и здравната система в страната, които взеха участие в събитието и които често присъстват на наши обучителни семинари.

 


Друга инициатива, която се надяваме, че вече можем да наречем традиционна в тази посока, е нашият декемврийски Форум “Системни практики”. Форумът е насочен към всички, които имат интерес да прилагат системното мислене в професионалния си контекст или просто да се запознаят с него, независимо в каква професионална сфера се развиват.

 

В същото време, като да сме част от фрактал –  можехме да чуем за сходни стремления, протичащи в EFTA, споделени от президента й – Umberta Telfener. Идеи за необходимостта от по-осезаемо излизане на системното мислене извън кабинета на системния психотерапевт, изграждане на връзки с по-широката общност и използването на системния подход като ресурс при справяне с предизвикателствата на съвремието.

           

Ценно беше пространството на конференцията, което имахме за свързване и рефлексия между членовете на БАФТ. Това беше значително затруднено през последните три години. През тях броят на членовете на БАФТ се увеличи почти двойно, но срещите ни на живо бяха сведени до минималното, поради ограниченията по време на пандемията. Когато рестрикциите отпаднаха, някак бяхме свикнали с това да се виждаме само на екрана. Много от новоприетите в асоциацията колеги нямаха възможност за пълнокръвна среща с останалите, а в месечните ни срещи се усещаше значителен отлив и увеличаваща се дистанция. Но знаем, че живите системи намират своя начин да се развиват. Така се случи и с нас – въпреки отлива от месечните срещи, започна работа в по-малки тематични работни групи, каквато беше и групата на доброволците, включили се в организацията на конференцията. Други такива са – работната група за българската адаптация на скалата SCORE, комисията по етика, комисията по стандарти, работни групи по организация на други събития. Така вместо един контекст за свързване и обмен (месечните срещи), се оказахме с множество такива контексти, в които хората бяха свободни да се включват според своя интерес. Надяваме се, че ще успеем да задържим тази промяна и да я развиваме още занапред.



Бавното ни придвижване към утвърждаване на нашите професионални граници, етика и стандарти също намери място на конференцията, така че да бъде продължен отворения безкраен диалог по тези въпроси. Живеейки в това динамично време на постоянно променящ се контекст (liquid modernity – Zygmunt Bauman) и огромно разнообразие от перспективи, си даваме сметка, колко е важно да поддържаме непрекъснат диалога за професионалните ни етика и стандарти, както помежду ни, така и в самите нас. Благодарни сме, че в тази насока на развитие, вървим заедно с Българската асоциация по психотерапия – “Нужна е свобода, но са нужни и рамки”, както беше казано в поздравителните думи от БАП.  Европейската асоциация по фамилна терапия също е в процес на преосмисляне и предстояща промяна на стандартите за акредитация на индивидуални членове и обучителни институти/програми, така че да бъдат в съгласие и с промените в Европейската Асоциация по Психотерапия.

 

Ние всички търсим пролуките и “това звучи като психотерапия”…



Nothing is small, nothing is great

there are worlds within us.

Small things form parts of the large

Large things form part of the small –

a drop of blood is a world of its own

with a sun and planets,

the sea is drop

a tiny part of our body.

God is in us and we are in God.

The primeval light is everywhere and the light is where life is –

and everything is movement and light

(Edvard Munch)


от
Борислава Мечева
Петя Варчева
Теодора Гергинова

0